Все повече научни изследвания показват, че микробиомът има пряко и/или косвено влияние върху нашето настроение и дори върху психичното ни здраве. Това се случва чрез т. нар. ос черва – мозък и главно чрез регулирането на невротрансмитерите и хормоните, които влияят върху емоциите, когнитивните функции и поведението.

Важно е още в началото да се отбележи, че разбирането на сложното взаимодействие на микробиома и мозъка е в проходилката. Науката се опитва чрез непрестанни изследвания да разгадае сложните връзки в човешкия организъм и техния механизъм на взаимодействие. Това, което на този етап може да се твърди е, че влиянието между микробиома и настроението не е еднопосочно. Този процес е двупосочен, защото е установено, че настроението и стресът също могат да променят състава на чревния микробиом.

Чревната микробиота може да синтезира различни невротрансмитери и техните прекурсори, които участват в регулирането на настроението, съня, апетита и когнитивните функции.

Някои щамове на Lactobacillus, Bifidobacterium, Escherichia coli и други произвеждат GABA, серотонин и допамин. Определени бактерии участват в регулирането и метаболизма на техните прекурсори – напр. триптофан, аминокиселина – предшественик на серотонина. Около 90% от серотонина в тялото се синтезира в червата (основно серотонинът се произвежда от ентерохромафиновите клетки в чревния тракт, не от самите бактерии, но бактериите влияят на този процес). Щамове от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium могат да повлияят на неговото производство, като Lactobacillus rhamnosus е особено добре изследван в тази връзка и може да повлияе положително върху серотониновата сигнализация. Родовете Bacillus и Escherichia оказват влияние върху метаболизма на допамин и норадреналин. Освен това чревният микробиом влияе косвено върху регулацията на хормони като лептин, грелин и инсулин, които участват в комуникацията с мозъка и могат да повлияят на емоционалното състояние, паметта и процесите на учене.

Родовете Lactobacillus и Bifidobacterium са сред най-често изследваните бактерии с потенциален положителен ефект върху настроението и психичното здраве, основно чрез оста черва – мозък. Някои щамове от тези родове са свързвани с въздействие върху съня, настроението и тревожността. Някои видове от рода Lactobacillus, като L. rhamnosus, L. plantarum, L. helveticus и L. acidophilus (по-специално щамът L. acidophilus NCFM, който е добре проучен за специфични свойства), участват в синтеза на GABA, модулират възпалителни процеси и влияят върху активността на блуждаещия нерв. Чрез тези механизми те могат да окажат положително въздействие върху симптомите на тревожност и депресия. GABA има успокояващ ефект и помага за намаляване на тревожността. Въпреки че повечето невротрансмитери, произведени в червата, не преминават директно кръвно-мозъчната бариера, те могат да повлияят на нервните окончания в червата и да изпратят сигнали към мозъка по вагусовия нерв. Някои щамове Lactobacillus и Bifidobacterium имат противовъзпалителни свойства, което може индиректно да подобри настроението. Хроничното нискостепенно възпаление в тялото е свързано с депресия и тревожност.

Bifidobacterium spp. подпомагат растежа на Т-регулаторните клетки (Treg), които имат противовъзпалителен ефект и поддържат имунната толерантност – фактори, важни за психичното здраве. Освен това, те косвено подпомагат производството на невротрансмитери като серотонин, допамин и GABA, които регулират настроението и апетита. Видове като Bifidobacterium longum и Bifidobacterium infantis участват в синтеза на късоверижни мастни киселини (SCFAs) и подобряват бариерната функция на червата. Силната чревна бариера предотвратява преминаването на вредни вещества от червата в кръвта. Нарушената бариера (т.нар. „пропускливи черва“) може да доведе до възпаление и да повлияе на настроението. Тези бактерии помагат за поддържането на здрава бариера. Те също оказват влияние върху намаляването на стреса и тревожността, като B. longum 1714 демонстрира положителни ефекти и върху когнитивната функция.

Родовете Lactobacillus и Bifidobacterium са сред най-добре проучените психобиотици. Те показват потенциал за модулиране на мозъчната функция чрез различни механизми, включително метаболитни, невроендокринни, имунологични и невронални пътища с възможно влияние върху настроението и психичното здраве.

Faecalibacterium prausnitzii е една от най-изобилните бактерии в здравите черва и се свързва с производството на бутират, който е важен източник на енергия за клетките на чревната лигавица и има силни противовъзпалителни свойства. Увеличеното количество бактерии от родовете Faecalibacterium, особено видът Faecalibacterium prausnitzii, е един от най-важните и благоприятни представители на чревната микробиота. По отношение на настроението и психичното здраве той има положително влияние, докато намалената популация се свързва с по-тежки симптоми на депресия и тревожност, защото по-ниските нива са свързани с различни възпалителни състояния. Faecalibacterium prausnitzii подпомага емоционалната стабилност чрез намаляване на възпалителни процеси, свързани с депресия (механизмите са все още в процес на активно изследване). Намаляването на възпалението в организма и червата се свързва с по-добро психично здраве, тъй като хроничното възпаление е рисков фактор за депресия и тревожност. Faecalibacterium prausnitzii има антивъзпалително действие, защото е мощен производител на късоверижни мастни киселини (като бутират), които имат силни противовъзпалителни свойства. Чрез продуциране на метаболити като бутират, F. prausnitzii може да модулира имунната система и да влияе на невротрансмитерите, което води до положителни ефекти върху настроението и когнитивните функции. Faecalibacterium prausnitzii има ключова роля за поддържане на здравословна микробиота, която подкрепя психичното здраве чрез противовъзпалителни механизми и подобряване на връзката между червата и мозъка. Този вид подпомага здравето на чревната стена и поддържа бариерната функция на червата, предотвратявайки чревната пропускливост, което пък намалява системното възпаление и влияе благоприятно на мозъка. При хора с депресия често се наблюдава понижено количество на Faecalibacterium prausnitzii. Увеличаването на неговите нива (например, чрез пробиотици, пребиотици или диета) може да допринесе за подобрение на симптомите на тревожност и депресия.

Освен Faecalibacterium prausnitzii, други бактерии като Eubacterium rectale, Roseburia intestinalis и Coprococcus eutactus също произвеждат бутират и други късоверижни мастни киселини, които са от съществено значение за здравето на червата и косвено влияят на настроението чрез намаляване на възпалението и поддържане на чревната бариера.

Видове Bacteroides (например B. caccae, B. thetaiotaomicron, B. vulgaris) са други участници в имунната регулация чрез индукция на Treg клетките, като тези бактерии подпомагат здравето на червата, което от своя страна е важно за мозъчните функции.

Akkermansia muciniphila поддържа чревната бариера и модулира възпалителните процеси. Има косвена роля за психично здраве чрез подобряване на метаболитно здраве и чревната цялост.

Бактериите Lactobacillus и Bifidobacterium са сред най-добре проучените „полезни“ микроби, които могат да повлияят на мозъчната дейност и настроението. Те действат по различни начини – като произвеждат важни вещества, участват в комуникацията между червата и мозъка, поддържат имунната система и намаляват възпалението. Всички тези процеси заедно могат да окажат положително въздействие върху психичното здраве. Но има и бактерии, които могат да влияят отрицателно на поведението с повишеното си присъствие, по оста мозък – черва или създавайки възпаление и имунен отговор. Прекомерното развитие на някои бактерии, които обикновено присъстват в малки количества или са изцяло патогенни, може да доведе до дисбиоза (дисбаланс на микробиома). Такива бактерии могат да произвеждат токсини, които предизвикват възпаление, да нарушат чревната бариера и да допринесат за състояния като синдром на раздразненото черво (СРЧ), което често е придружено от тревожност и депресия. Примери могат да бъдат някои щамове на Clostridium, Escherichia coli (определени щамове) при свръхрастеж. Някои патогенни видове Clostridium spp. произвеждат токсини и допринасят за възпаление и чревна дисбиоза, свързана с депресия. Бактерии от това семейство, като Escherichia coli, могат да отделят компоненти (напр. LPS – липополизахариди), които стимулират възпалителни процеси. Липополизахаридите от тези бактерии активират възпалителни каскади, които могат да влияят на мозъчните невротрансмитерни системи и настроението. Desulfovibrio spp. произвеждат сероводород и други токсични метаболити и могат да допринесат за възпалителни състояния и влошаване на настроението. При различни психични състояния като тревожност, депресия и стрес често се наблюдава повишено количество на представители от Enterobacteriaceae в червата. Това може да е признак за нарушен микробиомен баланс. Enterobacteriaceae (семейство)при свръхрастеж се свързва с възпаление, тревожност и депресия. Проучвания при хора и животни показват, че при депресивни и тревожни състояния има повишена пропорция на Enterobacteriaceae в микробиома. Enterobacteriaceae не са бактерии с „положителен ефект“ върху настроението. Напротив, повишаването на техните нива в чревния микробиом често се свързва с дисбиоза и повишено възпаление, което допринася за нарушено психично здраве. Тези бактерии могат косвено да влияят на мозъчните функции чрез активиране на имунната система и промяна на метаболизма на невротрансмитери и техните прекурсори.

Друга предпоставка за по-висок риск от психични разстройства са не толкова конкретни щамове, колкото намаленото разнообразие на чревния микробиом. Когато липсват ,,добрите“ бактерии, които произвеждат полезни метаболити, се създава среда, която може да допринесе за възпаление и други негативни ефекти върху оста черва-мозък. Хроничното нискостепенно възпаление, свързано с тези бактерии, се свързва с влошено настроение и повишен риск от депресия и тревожност.

От храната зависи здравето на червата, а знаем, че здравето е скрито в червата. Чревените бактерии като Lactobacillus и Bifidobacterium и някои видове Bacteroides играят ключова роля за поддържане на доброто настроение чрез производството на невротрансмитери и регулиране на имунния отговор. Дисбалансът в микробиотата, включително увеличените Enterobacteriaceae и Alistipes и намалените Faecalibacterium, се свързва с депресия и тревожност. Поддържането на здравословен микробиом, включващ благоприятните бактериални видове, чрез балансирано хранене и подходящи навици, може да бъде важна част от стратегията за подкрепа на настроението и психичното благополучие. Определено храната може да подобри настроението и психичното здраве, защото хранителните навици играят ключова роля в поддържането на тази микробна среда – както ще видим в следващия раздел.

Настоящата публикация не е повод за поставяне на диагноза или предприемане на самолечение. Ако имате здравословни проблеми потърсете лекарска помощ.

• Може да се консултираш относно състоянието на твоя микробиом – виж тук.

• Можеш да запазиш час за консултация – виж тук.

• Можеш да поръчаш изготвяне на индивидуален хранителе режим – виж тук.