Какво е ензим?

Ензимите са белтъчни молекули, които катализират биохимични процеси в клетката и ускоряват биохимичните реакции. С помощта на ензимите биохимичните реакции в организма могат да бъдат ускорени до 1 000 000 пъти. Синтетични молекули, наречени изкуствени ензими, също показват каталитични способности. Интересно е да се разбере повече за ролята на ензимите в човешкия организъм.

Как действат ензимите?

Ензимите действат като катализатори, те дават възможност реакциите да протичат бързо и ефективно. Поради ензимни и неензимни реакции, които са нормални метаболитни процеси в човешкото тяло се развиват свободните радикали. Те също могат да се развият поради неензимни реакции на кислорода с органични съединения и производството, инициирано от йонизиращи реакции. В определени случаи имунната система, която е отговорна за предпазването на тялото от болести, може да създаде свободни радикали нарочно, за да неутрализира вирусите и бактериите. Функцията на  ензимите е уникална, защото всеки един ензим активира определен биохимичен процес. Широкият спектър на тяхното действие се дължи на факта, че те са незаменими за почти всички жизнени процеси. Типичните ензими представляват белтъци или белтъчни комплекси, но съществуват и рибонуклеинови киселини с ензимна функция – т.нар. рибозими.

Каква е ролята на ензимите?

Без ензимите не може да съществува клетъчна активност. Необходими са и за стимулирането на дейността на главния мозък, за процесите на осигуряване на енергия за клетките, за възстановяването на органите и тъканите. Нашият организъм разполага с ферменти, които позволяват усвояването на захарта и сладките храни. Съществуват храносмилателни ензими, които по принцип биват отделяни в храносмилателния тракт или в близост до органи като панкреаса и черния дроб. Ензимите са молекули, които катализират биохимични процеси в клетката, те са ферменти, които улесняват протичането на химични и биохимични процеси, без да участва непосредствено в реакцията. Позволяват да се извлича енергията от продуктите и след това организмът да се освобождава от продуктите на разграждането.

Как набавяме ензими?

Ензимите отговарят за поддържане на биологичното равновесие, а от начина на живот зависи тяхното наличие в организма. Ензимите ние ги произвеждаме, раждаме се с тях и си ги набавяме, чрез храната, предимно пресни плодове и зеленчуци. Все пак всеки ензим рано или късно се уморява от работа си и след това се разгражда, т.е. умира. След като даден ензим започне да показва признаци на умора, други ензими го разграждат и транспортират отпадните продукти за включване наново в клетъчния анаболизъм. Някои ензими съществуват само за около 20 минути, а други – със седмици. На мястото на отстранения, функционално негоден вече ензим, идва новосинтезиран ензим от същия вид. Те играят много голяма роля за възстановяване на клетките в тялото. Ензимите са произведени и използвани в устата, чрез действията на слюнчените жлези, в стомаха, от панкреаса и в червата. Когато производството на ензими в тялото е нарушено, клетките не могат да се възстановяват. Ако се използват прекалено бързо ензимите, те по същия начин ще се изразходят.  Спазването на балансирано хранене и съб­людаването на добри хранителни навици е в основата на съществуването им. Ако тези предпоставки не са налице, то ензимите също ще липсват. Липсата на ензим може да доведе до заболяване. Пример на болест, причинена от неправилно функциониране на ензим, е фенилкетонуриа. При нея ензимът фенилаланин хидроксилаза, който преработва основната аминокиселина фенилаланин в тирозин, просто не работи. Това води до повишаване на нивата на фенилаланин, а последиците са увреждане на мозъка и забавяне на умствената дейност. Ние сме родени с ограничен техен ресурс, който по никакъв начин не бива да разхищаваме и унищожаваме.

Съществуват различни класове ензими. Основната роля на храносмилателните ензими е за храносмилането на храната и осигуряването на хранителните вещества за всички клетки и за цялото тяло. Храносмилателните ензими могат да бъдат открити в растителните храни, които консумираме. Най-вече приемаме ензими от живата храна, като сурови плодове и зеленчуци. Много ензими могат да бъдат извлечени от растения с особено високи количества ензими. Такива са ензимите, намиращи се в ананаса (бромелин), папаята (папаин), смокинята (фицин) и ечемика (малцова диастаза), нони плод те могат да бъдат получени направо от храната, чрез директното й консумиране. На практика всички пресни, биологично отглеждани, сурови растителни храни са източник на ензими.

Ще се изненадате ли на откритието, че положителните емоции, радостта, щастието и любовта могат да произведат водопад от тези чудодейни приятели – ензимите, които действат като биокатализатор за възстановяване на човешките клетки. Доста фактори в съвременния свят унищожават или изтощават ензимите – алкохолът, цигарите, емоциите, електромагнитните вълни и замърсяването на околната среда. Най-унищожителните сред тях са алкохолът и тютюнопушенето. 

Факторите за доброто им усвояване са температурата и Рн – при температура над 40 градуса се разпадат. Те са много чувствителни към високата температура и се разрушават лесно при нагряване. Нашият организъм е принуден да преработва термично обработената храна, която консумираме, като използва своите храносмилателни ензими, които както подчертах, набавяме от живата храна – суровите и пресни плодове и зеленчуци. Протеините в сготвените яйца се преобразуват от стомашно-чревни ензими, като произвеждат пептиди, които действат като АСЕ инхибитори – това са често срещани лекарства за понижаване на кръвното налягане.

За какво отговарят ензимите?

🔹От ензимите зависи доброто храносмилане и като цяло храносмилателните процеси. Ако организмът не може да произвежда целия спектър от храносмилателни ензими, тогава процесът на храносмилане е затруднен. Организмът може да бъде подпомогнат при трудности в усвояването на определени хранителни продукти, чрез набавянето на храносмилателни ензими, посредством хранителни добавки. Най-добре е това да става, чрез богати на ензими храни като авокадо, папая, ананас, банан, манго, кълнове и много други, защото ензимите се намират в изобилие най-вече в суровите плодове и зеленчуци. Кълновете като грахови и слънчогледови съдържат ензими, антиоксиданти, витамини и минерали. 

🔹 В организма на човек има повече от 3000 ензима, които се делят на 7 групи, но след 45 годишна възраст се усеща сериозен недостиг на ензими. С напредването на възрастта човек се нуждае от повече ензими. Произвеждането на ензими в тялото може да намалее, след като навършим зряла възраст, но също така е зависимо и от травми, защото телесните увреждания намаляват способността на ензимите да функционират. При стрес нивото им също силно спада.  В случай на недостиг, той трябва да бъде компенсиран от външен източник, защото недостигът дори само на един ензим би повлиял върху целия метаболизъм. Когато вече организмът не е в състояние да произвежда собствените си ензими в нужния обем, тогава могат да се приемат храносмилателни ензими, както и богати на ензими храни или специални ензимни суплементи. Необходима за производството на ензими и антитела,  на всички протеини в тялото, както и на хормони е незаменимата аминокиселина Лизин (L-Lysine). Нейният недостиг може да доведе до ензимни разстройства, анемия, силно зачервени очи, косопад, липса на концентрация, раздразнителност, слаб апетит, репродуктивни разстройства, забавен растеж и загуба на тегло. Действието на специфичните ензими в човешкото тяло,  които съдействат на чернодробните и мозъчните клетки в процеса по неутрализирането на натрупаните в нашия организъм отрови и други опасни отпадни вещества се ускорява от хормона прегненолон. Той има репутацията на чудесен мозъчен стимулант, стимулира производството на енергия, засилва зрението, паметта, бистротата на ума, а според някои специалисти и либидото.

Например, ензимът Натокиназа подобрява циркулацията на кръвта в кръвоносните съдове като прочиства кръвоносните съдове и помага за разграждането на кръвни съсиреци. Натокеназният ензим регулира кръвното налягане в нормални граници, предпазва от поява на тромбози и дава силна подкрепа за сърдечно-съдовата система. До свиване на кръвоносните съдове и повишена секреция на алдостерон води алгиотензин ензим. Има отношение към генезата на хипертоничната болест. Ангиотензин ІІ представлява ензим, изпълняващ ключова роля в регулацията на кръвното налягане. Той стимулира специфицни рецептори – АТ1 и АТ2, локализирани в сърцето, бъбреците, надбъбреците и мозъка. Стимулирането на АТ1-рецепторите предизвиква повишаване тонуса на кръвоносните съдове (вазоконстрикция), задръжка на натриеви йони и вода (една от причините за повишаване на кръвното налягане), предизвиква пролиферация (разрастване) на гладките мускули в кръвоносните съдове и сърцето, т.е. те се удебеляват. Панкреатични ензими, които са от вида на протеолитичните или протеин-разграждащите ензими са полезни при протеиновото разграждане на обвивката на раковите клетки. Това е важна стъпка, преди раковите клетки да бъдат унищожени от имунната система на организма. Освен това панкреатичните ензим могат да стимулират антираковите фактори в кръвта, т.нар. клетки-убийци, Т-клетките и фактора на туморната некроза.  Когато панкреасът не произвежда достатъчно ензими, за да помогне за разграждането и усвояването на хранителните вещества в храносмилателния тракт се наблюдава състояние на панкреатична недостатъчност.  

Както при пробиотиците и при ензимите важи правилото, че когато се приемат трябва да се сменят, т.е. да се редуват.

Ензимите могат да бъдат извлечени и от животински органи, най-често това е задстомашната жлеза, черния дроб и/или стомах от свине, говеда и друг едър рогат добитък. Ензимите, които се извличат от тези органи са широк набор от протеази, амилази и липази като трипсин, химотрипсин, пепсин и ренин. Количеството на ензимите зависи от вида на животното, органа или жлезата, от които са изолирани и начина на обработка.

Един неактивен ензим (апоензим) може да стане активен (холоензим) само, ако се свърже с органично (или неогранично) съединение, наричано коензим. Типични примери за коензими са витамин С и витамините от групата B, а за кофактори са някои соли като цинк, магнезий, мед и калций. За производството на ензими е необходим цинк. Той стимулира не само тяхното производство, но в частност и производството на някои хормони. Участва в много важни метаболитни процеси, помага за контролиране на мастните жлези и се изисква за синтеза на протеин и колаген. Освен цинкът, магнезият също отговаря за работата ензимите, като контролира над 300 ензима, подпомага синтеза на белтъчини, с негова помощ се образува източникът на вътрешна енергия – фосфати. Магнезият въздейства върху биохимичните процеси, много от които са решаващи за правилната метаболитна функция. Той има много специфични физиологични функции – може да активира различни ензими в организма, да възпрепятства анормалното възбуждане на нервната система, да поддържа стабилността и структурата на нуклеиновите киселини и да участва в синтеза на протеини. Магнезият е елемент, който участва в регулацията на стотици ензимни реакции и регулира функциите на жизненоважни системи. Заедно с това той издържа на предизвикателството да се справя с тежките метали, вредните химикали и силните отрови, които разрушават клетките и потискат ензимните катализиращи процеси. Той е незаменим при множество сложни ензимни процеси. Спокойно можем да го определим като изключително актуален минерал необходим за здравето на човек. Спорообразуващата грам-положителна бактерия Bacillus subtilis (бацилус субтилис) също насърчава производството на ензими, които допринасят за чревния интегритет. Рибеното масло и маслото от крил и двете масла значително намаляват ензимната активност, която кара черния дроб да метаболизира мазнините, но крилът има по-изразени ефекти, намалявайки значително повече чернодробните триглицериди. Чернодробни ензими АСАТ и АЛАТ, които се срещат с имената ALT (аланин трансаминаза) и AST (аспартат трансаминаза) участват в редица биохимични процеси, а изследването им има отношение както към функцията на черния дроб, така и към наличието на болестен процес. Почти цялото количество АЛАТ се намира в черния дроб. Ако при изследване той е повишен, най-вероятно се касае за чернодробно увреждане, докато при увреждане на клетъчните органели, например при алкохолна злоупотреба се повишава предимно АСАТ. ALT е по-специфичен показател за чернодробно увреждане от AST. Повишава се дори при минимално чернодробно увреждане, още преди изява на симптоми и признаци на заболяване.

И за двата чернодробни ензима се използва терминът – трансаминази, те са ензими от групата на транаминазите, участващи в метаболизма на аминокиселините, от които се образуват протеините.

Ензимите са необходими и за повишаване действието на антителата срещу циркулиращите имунни комплекси, които в противен случай могат да се превърнат в ракови. Антителата приличат на разперена метла, а антигените се прикрепят към краищата на тази метла, което позволява на макрофагите да ги погълнат, разградят и изхвърлят от организма. За алергиите е известно, че се появяват поради раздразващи вещества и/или антигени, основно с белтъчна природа – бактерии, вируси, гъбички и паразити. За да бъдат изведени от организма  са необходими храносмилателни ензими, които да се справят с чуждите тела с белтъчна природа.

Ензимите, необходими за обработката и усвояването на храната са липази – разграждат мазнините, протеази – разграждат протеините, амилази – разграждат въглехидратите. В някои случаи недостигът на ензими може да има и по-сериозни последствия, като свръхрастеж на Candida albicans и много други. Често причината за възникване на кандидоза е свързана с дефицит на храносмилателни ензими – протеази, необходими за разграждането и извеждането от организма на чужди вещества с белтъчна природа, които могат да се заселят не само в храносмилателната система, но и в кръвоносната система. Микробите, попаднали в емайла на зъбите също отделят ензими, които разграждат колагена във вътрешната структура на зъбите, което води до кариеси. Други ензими имат избелващ ефект и могат да се ползват за добрия вид на зъбите. Потискането на  ензима ксантиноксидазата, който участва в разграждането на пурините води до понижена пикочна киселина. Кофеинът може да помогне за намаляване на риска от подагра, чрез инхибиране на освобождаването на ксантин оксидаза, ензим, който подпомага образуването на пикочна киселина. Сулфит оксидаза е ензим, който разгражда сулфатите. Ако тялото ви не е в състояние да се справи със сулфатите, тогава токсичните натрупвания ще се проявят като алергична реакция. Ензимът тироидно-специфична пероксидаза заедно с тиреоглобулина участва в образуването на Т3 и Т4 – хормоните на щитовидната жлеза.

Метаболитните ензими катализират биохимичните процеси във вътрешността на клетката. Всеки орган или тъкан в човешкия организъм има своя мрежа от ензими. Ролята на метаболитните ензими е да катализират химическите реакции в цялото тяло, включително и приемането на кислород. Без действието на ензима цитохром оксидаза всички клетки в тялото биха страдали от липсата на кислород, с изключение на еритроцитите. Ензимите играят роля и при контракцията на мускулите и тяхното отпускане. Контракцията се случва, когато нервната система изпраща стимули в желания мускул. Това позволява калцият да се освободи в мускулите, които искате да използвате, което води до тяхното съкращаване. На противоположния край отпуснатите мускули освобождават ензим, наречен ацетилхолинестераза, което позволява на мускулите да се удължават и облекчават. За да се движи правилно тялото, мускулите трябва да изпълняват едновременно и двете действия.

Като метаболитен, протеолетичен или системен ензим е класифициран серапептазният ензим. Серапептаза или SerraEzyme – серопептин добит от коприненият пашкул е естествен протеолитичен ензим, изолиран от микроорганизма Serratia E15 има силно противовъзпалително действие върху организма. Използва се при отоци, травми и мускулни болки. Има подобни свойства с тези на ибупрофен, салицилати и нестероидни противовъзпалителни средства. Serrapeptase се намира в организмите на копринените буби и се извлича и обработва чрез ферментация. Използва се за контролиране на възпаленията, поради мощните си противовъзпалителни свойства, контролира също болката и излишната секреция на слуз. Действа благоприятно на хората, които страдат от синузит, помага при възпаления на гърлото, носа, носоглътката, заболявания на ушите и подуване на челюстта. Други положителни свойства са свързани със сърдечни заболявания, като разгражда мъртвите тъканите. Това възпрепятства образуване на кисти и атероматозни плаки.

Група ензими са храносмилателните, които се отделят в стомашно-чревния тракт, за да подпомогнат абсорбацията на хранителните вещества като ги разрушават. Панкреасът секретира ензимите, необходими за обработката и усвояването на храната и това е неговата основна задача. Когато не отделя достатъчно ензими, функциите на стомашно-чревния тракт се разстройват и се появяват симптоми като подуване, запек, прекомерно отделяне на газове, усещане за тежест след хранене и много други. Храносмилателните ензими играят съществена роля в разграждането на протеините, мазнините и въглехидратите, тъй като те катаболизират макрохранителните вещества на по-малки молекули, които могат да се абсорбират от червата. Растителните храни са богат източник на много от ензимите, които са необходими на хората за осъществяване на метаболитните процеси.

За разграждането на въглехидратите е необходима амилаза. Различните видове амилаза разграждат различни захари. Амилаза се намира в слюнката, панкреатичния секрет и в съдържимото на червата. Високите стойности на амилаза могат да се приемат и като доказателство за наличие на тежка инфекция в организма. Въглехидратите, които не са преминали през термична обработка се преработват и усвояват лесно, съдържат ензими, хром и витамини от групата В. Сред тях обаче не е бялата рафинирана захар, която не съдържа нито ензими, нито витамини В, нито хром. На организмът са му нужни много допълнителни ензими, за да я преработи. Хромът е необходим за поддържане функциите на хормона инсулин, който регулира метаболизма на главния въглехидрат – глюкозата. Нарушеният ензимен обмен на глюкоза и затрудненото й усвояване води до синтеза на гликоген и отлагането му в тъканите, вследствие на което се образуват излишни мастни отлагания в организма. Изследванията сочат, че между дефицита на хром и затлъстяването има пряка връзка. Сellulases и saccharidases са храносмилателни ензими, които помагат за преработката на нишестета и захари. Биват отделяни в храносмилателния тракт или в близост до органи като панкреаса и черния дроб, но се срещат и в растителните храни, които консумираме. Когато ядете през целия ден и никога не пропускате хранене, тялото ви се адаптира към изгарянето на захар като основно гориво, което води до понижаване на регулирането на ензимите, които използват и изгарят натрупаните мазнини. В резултат на това човек става прогресивно по-устойчив на инсулина и започва да наддава килограми.

Други храносмилателни ензими, които също имат отношение към наднорменото тегло са липаза (lipases).  Те помагат за преработката на мазнините. Срещат се предимно в растителните храни, които консумираме. Ако консумирате богати на мазнини храни, приемането на тези храносмилателни ензими може да помогне да не трупате много излишни килограми. Организмът може да има проблем с метаболизирането на хранителните мазнини при прилагането на кетогенната диета, особено ако жлъчният мехур е бил отстранен. Приемането на храносмилателни ензими, особено липаза, може да помогне да смекчите този проблем. При наблюдение и проучване направено сред хора с наднормено тегло е установено, че при повечето от тях се наблюдава дефицит на липази – ензими, разграждащи мазнините. Липазите могат да разграждат мазнините при преработване, отговарят за разпределянето и съхраняването им като изгарят излишните. Определено недостигът на липаза води до трупане на излишни килограми. Без липаза мазнините не могат да се разградят и започват да се отлагат в различни части на тялото – по бедрата, върху седалището, областта на талията и ханша, по стомаха, в черния дроб и т.н. Резултатите на различни изследвания показват, че атеросклерозата, повишеното кръвно налягане и високото ниво на холестерола в кръвта също са свързани с дефицит на липаза.

Ензимите, които се грижат за преработката на протеините са рroteases и peptidases. Протеазите са храносмилателни ензими, които помагат за усвояването на белтъчините. Намират се в стомашния сок, панкреатичния секрет и в съдържимото на червата. Ако приемате протеазни или пептитазни хранителни добавки, постарайте се това да става на гладно, преди хранене и сън. Протеазните добавки са показали ефективността си при облекчаване на спортни травми, слънчеви изгаряния и други. Добавянето на протеазни ензими може да се извършва при възпалителни процеси с цел възпалението да се ограничи до ниво, което да не пречи на оздравителния процес. Тези ензими се асимилират в кръвния поток, откъдето се транспортират до травмираните участъци и помагат за естествената протеаза в организма като едновременно ускоряват оздравителните процеси. Те не блокират напълно болката, но намаляват силата й до 50% и осигуряват поне частичното й преодоляване. Протеазни ензими са бромелайнът, който се получава от ананас или папаинът, съдържащ се в папаята. Бромелаин, папаин, амилаза и липаза са различни видове ензими, които могат да окажат добро въздействие на хора, болни от рак, а комбинирането им с биофлаваноиди може да да допренесе и за допълнителни ползи.

Ензимът бромелайн (bromelain) има противовъзпалителни свойства и спомага за смилането на протеините до аминокиселини. Ензимите бромелайн и папаин  действат като разредители на кръвта и оказват добър ефект при астма. Папаинът освен с противовъзпалителните си свойства е известен и антипаразитен ензим. Когато искаме да получим противопаразитно действие, се приема на гладно, иначе може да се приема по време и след хранене. Повечето от червеите, хилминтите и другите паразити се придвижват в храносмилателната система посредством гликолиза, т.е. пързалят се по червата благодарение на гел, с който са покрити. Папаинът въздейства точно върху покритието като разкъсва белтъчната обвивка. Така предизвиква червеят, който започва да се гърчи и няма как да се прилепи, не може да се движи и тялото ги изхвърля чрез изпражненията. Ензимът в папаята, наречен папаин, помага за разграждането на протеините в стомашно-чревния тракт, улеснявайки храносмилането. Точно това негово действие помага да се разгради и белтъчната обвивка на паразитите и така те по-лесно да бъдат изведени от организма. Папаинът може да помогне за облекчаване на възпалението в системата на стомашно-чревния тракт и да насърчат правилното храносмилане като подпомага по-бързото усвояване на храната. Той работи в много широк спектър от момента на приема в устата до дебелото черво, като продължава да хидролизира белтъка като не пречи на ендокринната система.

Друг ензим, отговорен за разграждането на протеините е пепсин, за чието образуване е изключително важна солната киселина, съдържаща се в стомашните сокове, която регулира нивата на бактериите и процесите на ферментация в стомаха.

Солната киселина, която се съдържа в стомашните сокове е от изключително значение за образуването на ензима пепсин. Когато тялото  не произвежда достатъчно стомашна киселина, това се нарича хипохлоридия, което води до трудното смилане на храната или абсорбиращите елементи. Ако това състоянието не се лекува, може да се стигне до по-сериозни усложнения, включително остеопороза, ускорено стареене, инфекции, екзема, понижена функция на щитовидната жлеза, заболявания на жлъчния мехур, диабет, лупус, ревматоиден артрит и хроничен хепатит. Има изследвания,  доказващи, че ниското производство на стомашна киселина може да доведе до рак или пневмония.

Антиоксидантните ензими са друга група, чрез които се ограничава оксидативния стрес. За да се защитим от свързаните с кислорода щети са необходими ензими, които помагат за това. Пример за важни оксидативни ензими, които се намират в човешкото тяло и в растителната храна, която консумираме е глутатион пероксидазата. Някои от хранителните вещества циркулиращи в човешкото тяло имат антиоксидантни свойства и произвеждат антиоксидантни ензими. Ензимните антиоксиданти помагат за разграждането и премахването на свободните радикали, изхвърлянето на опасни окислителни продукти, като ги превръщат във водороден прекис, а след това във вода. Естествено този процес е  многостепенен, изискващ наличие на кофактори като цинк, мед, манган и желязо. Тези ензими се произвеждат в тялото, но могат да бъдат набавени и с добавки. Ензимите антиоксиданти се съдържат в боровинките и всички наситени тъмночервени горски плодове. Установено е, че лилавите сладки картофи имат три пъти повече антиоксидантна активност от тази на боровинките. Те съдържат два основни и важни атниоксидантни ензима: медна/цинкова супероксидна дисмутаза и каталаза, като същевременно са и чудесни източници на витамини С и В5, мед, диетични фибри, ниацин, калий и желязо. Основните антиоксидантни ензими са глутатион пероксидаза и глутатион редуктаза. Те са селен съдържащи ензими, които спомагат за разграждането на водородния пероксид и органичните пероксиди до алкохоли. Най-много се намират в черния дроб. Глутатион пероксидазата е пример за важни оксидативни ензими, които се намират в човешкото тяло и в растенията, които консумираме. Глутатионът е най-мощният антиоксидант, изработен от тялото, наричан „главният антиоксидант“, който се състои от три аминокиселини – цистеин, глицин и глутамин. Важен компонент за формирането на мощния антиоксидант Глутатион (Glutathione) е аминокиселината Таурин, а за нейното формиране е необходим Л-Цистеин (L-Cysteine – киселина, съдържаща сяра). В състава на глутатиона има и съдържащи сяра групи. Сярата принципно е много лепкава субстанция със силна миризма, а съдържащите сяра групи действат подобно на лепкава хартия за улов на мухи. Лепкавостта позволява на тази група да улавя вредни за организма съединения, включително токсини, тежки метали и свободни радикали.

Функцията на антиоксиданта глутатион се подобрява от МСМ – органичен източник на сяра, който е негов мощен прекурсор и регулира съотношението в тялото между редуциран и окислен глутатион. Орехите са с високо съдържание на омега-3 мастни киселини и на глутатион, който е най-важният и най-мощният антиоксидант в организама, имуномодулатор и детоксикатор. Той стимулира естествените процеси на детоксикация и предпазва клетките от оксидативен стрес и от сериозни увреждания, причинени от свободните радикали. За неговото повишаване добър ефект има магарешкия бодил, куркумата, яйцата, лукът, кръстоцветните зеленчуци и други. Авокадото също помага на организма да произвежда глутатион.  Антиоксидантът глутатион е изключително важен за черния дроб като насърчава детоксикацията и го защитава. Глутатионът отстранява от черния дроб чуждите на организма химични съединения като замърсители и лекарства. В случаите, когато в организма има твърде много токсини или други вредни съединения, обработката на глутатион става невъзможна, което ви прави по-податливи на различни заболявания, а физическото състояние може да се влоши значително. Чернодробният синтез на глутатион се увеличава и от САМе (S – аденозил метионин) SAMe. Освен това глутатионът защита спермата от свободните радикали и увеличава подвижността на сперматозоидите. Изследванията на мъже, имащи проблем с безплодието, показват, че редуцираният л-глутатион е важен за увеличаване на  концентрацията на здрави сперматозоиди в семенната течност, както и за подобряване характеристиките на клетъчната мембрана. Окислената форма на глутатион (GSSG) е индуктор на съня. GSSG е хексапептид (има 6 аминокиселини), а GSH е трипептид, има 3 аминокиселини и значително подобрява REM съня при доза от 25 nmol и non-REM сън при доза 20-50 nmol (R). Предполага се, че ниските нива на окисление в мозъка под контрола на антиоксидантна система могат да предизвикат съня чрез повишаване на GSSG. При дефицит на глутатион, когато нивата му в тялото са твърде ниски се повишава риска от оксидативен стрес.
Липсата му увеличава и вероятността от развитие на заболявания като болестта на Паркинсон, рак и болестта на Алцхаймер. Изследванията показват, че ниско ниво на глутатиона увеличава риска от СПИН и от синдрома на хроничната умора. Нивата на глутатион се нарушават при злоупотреба с лекарства, наркотични вещества, алкохол, изгаряния, токсини, UV лъчи, хирургични намеси, инфекции, възпаления, вследствие на различни заболявания, както и с напредването на възрастта. Поддържането на нормални нива на Глутатион в организма понижава риска от развитие на чернодробни заболявания, атеросклероза, макулна дегенерация и катаракта. Съществуват и неензимни антиоксиданти като каротеноиди, витамин С , витамин Е, растителни полифеноли и глутатион, които помагат за превръщането на свободните радикали в нерадикални, нетоксични форми, като по този начин прекъсват верижните реакции на свободните радикали. Срещат се малкомолекулни антиоксиданти и големи протеинови антиоксиданти. Така те са класифицирани по критерии молекулен размер. Малкомолекулните антиоксиданти отвеждат реактивните кислородни видове посредством химическа неутрализация като действат чрез изтриване или „изчистване“. Основните в тази категория са витамини С и витамин Е, глутатион, липоева киселина, каротеноиди и CoQ10. Пример за голям протеинов антиоксидант е албуминът.

Любопитно: Паразитите, пребиваващи в човешкия организъм също са в състояние да произвеждат ензими, които разяждат чревните стени и позволяват на токсините да навлизат в други части на тялото. Те могат ефикасно до такава степен да дезориентират имунната система, че собствените ни защитни клетки да реагират срещу здрава тъкан, разбира се и това да предизвика автоимунни заболявания.

Публикацията има информативен характер и не е онование за поставян ен адиагноза или самолечение. Винаги търсете мнение на медицински специалист.