Много хора не могат да се похвалят с нормално изхождане, но не обръщат сериозно внимание на този факт. Просто си живеят така, свикнали с обстоятелството и го приемат за нормално. Не обръщат никакво внимание, че не изпразват червата ежедневно, а когато се появи някакъв проблем, започват тревогите. Запекът изглежда безобидно състояние и често се приема за съвсем естествено.

Какви са последиците от нередовно изхождане?

Продължителното запичане води след себе си до много неприятни последици. При това обичайно се придружава с лош дъх в устата, обложен език, раздразнителност, нервност и разсеяност. Понякога човек трудно намира причината защо страда от главоболие, безсъние или лицето се е обринало с пъпки. Може да има усещане за тежест в главата, лек световъртеж, намалена работоспособност, чувство за пълнота и тежест в корема или лош апетит, но да не отдава тези състояние на констипацията.

👉 Истината е, че продължителната констипация може да доведе до сериозни проблеми.

Лекарите, които практикуват алтернативни методи на лечение и холистична медицина са убедени, че повечето от заболяванията започват от червата.

Червата са един от най-важните органи в човешкото тяло и каквото се случва в тях, такова е и здравословното състояние на човек. Много специалисти знаят и вярват, че мързеливите черва могат да причинят отравяне на кръвта или да се засегнат други органи като черен дроб, бъбреци, бял дроб и кожа, а в резултат появата на болест е почти неизбежна.

👍 За нормално се приема, когато човек два часа след хранене се изхожда, тогава говорим за нормална перисталтика.

Съществуването на неразривна връзка между функционирането на червата и състоянието на мозъка, не бива да буди съмнение, както не бива да буди и връзката им с кожата. Повярвайте, че отровите, останали в неизпразнените черва попадат в кръвта и нанасят вреда на главния мозък и останалите органи. Необходимо е час по-скоро да се премахне това състояние на запек, защото ако не отделяте остатъците от храната нормално, без значение колко е добра, тя започва да загнива и да произвежда токсини във вътрешността на организма. Следователно запекът може да предизвика интоксикация, т.е. отравяне, вследствие всмукването на отпадните продукти от обмяната на веществата, които трябва да се изхвърлят от организма. Запекът не е заболяне, но той води до заболявания на простатата, хемороиди, но също така нещо много неприятно – спомага за образуването на злокачествени тумори. Последица от трайната констипация могат да бъдат: апендицит, хронично възпаление на сливиците, ангина, разширени вени, артрит, ревматизъм, хипертония, заболявания на черния дроб, на пикочния мехур и т.н. Логично би звучал изводът, че лошото храносмилане води до запек, а той завлича след себе си десетки заболявания. Стресът също води до проблеми с мускулите на червата.

Иначе говорим за безобиден запек, на който почти не обръщаме внимание и смятаме, че запекът сам по себе си рядко нанася вреда. И както споменах, при периодично запичане понякога се наблюдава не голямо повишение на температурата, което изчезва с изпразването на червата.

Какви са причините за появата на запек?

Едно от предизвикателствата е да разграничим причината за появата на запека. И тук е валидно правилото както и за всички симптоми – знаем ли първоизточника можем да поемем във вярната посока за справяне с проблема.

Причините за първоначалното настъпване на запек могат да бъдат:

• храненето, което често ще споменавам
• стресът
• бедната на целулоза храна
• силна простуда
• схващане и болки в гърба
• недоспиване или психическа преумора
• застоелият начин на живот и липсата на движения.

В наши дни на обездвижване, напрежение, стрес, нередовно и нерационално хранене запекът се превръща в твърде често срещащо се състояние. Едно страдание, което се причинява от обездвижване, напрежение, неправилно хранене и прием на медикаменти. Запекът безпокои както млади, така и по-възрастни хора, както и тези, които са трайно обездвижени или приковани към постелята болни.

🔹Лишените от нормална физическа активност по-често са застрашени от това състояние. Забележете продължителното заседяване в една поза води не само до запек, но е предпостав ина за затруднено изхождане. Също нередовното изхождане създава предпоставка за поява на хемороиди. Ето на практика какво се случва – хемороидите могат да бъдат една от причините за запека, запекът може да бъде една от причините за появата на хемороиди.
🔹 Изследванията сочат, че 80% от запека е в следствие на паразити. Трябва да се отчете обстоятелството, че силна глистна инвазия може да блокира жлъчните и чревни пътища, което от своя страна води до нередовни и затруднени изхождания.
🔹Причините за запека, както става ясно са много, но най-често това са неправилното хранене и липсата на достатъчно движения. Нека да не изключваме и стреса, който води до проблеми с мускулите на дебелото черво.
➡ Причината, поради която се е появил може да открием в храносмилателната система, в нервната система или като следствие от други заболявания.

Червата предопределят здравето на човек, неговото дълголетие и мислене. Хора, страдащи от хронична констипация (запек) променят начина си на живот, тяхното настроение се променя, мисленето им се променя и дори се забавя, възприемането им за живота става по-различно и също се променя. Те имат безпокойство, стомахът им тежи и смисълът на ежедневието им е насочен как да разрешат този проблем. Като че ли китайците са дали най-точното определение на стомаха, като са го нарекли ,,втория главен мозък”. Сега науката поема по нов път като много отговорно се интересува от това как да се оздрави стомашно-чревния тракт и да се подобри работата на червата. Нарушенията в двигателната функция на дебелото черво са основен фактор за възникване на запек (констипация). Неговите движения са подобни на тези в тънкото черво, но са по-бавни и с по-малка честота. Ако скоростта на чревната перисталтика е твърде бавна, това ще предизвика запек. Нарушение на двигателната дейност на дебелото черво може да се наблюдава и при вторични функционални заболявания, които възникват на фона на други или като последствие от психо – емоционално напрежение.

🔹 Безконтролното приемане на антибиотици в повечето случаи води до някои заболявания. Запекът също може да е техен продукт. В резултат от приемането на антибиотици се унищожават добрите чревни бактерии и се разрушава добрата чревна флора. Затова е необходимо да се консумират храни, които възстановяват чревна микрофлора – подове и зеленчуци и да се пие вода. Бъдете търпеливи, защото понякога са необходими години за възстановяване на нормалната чревна флора след като сте приемали антибиотици.
🔹 Излишъкът на калций в тялото може да причини запек, гадене, загуба на апетит и подуване на корема.
👉 Запекът предизвиква задъхване – затова хора с белодробни проблеми е добре да насочат вниманието си към чревната перисталтика и да се замислят дали там всичко е наред.
Често се среща бременните жени да страдат от запек, което се дължи на покачването на хормоните. Проблемът е поправим, чрез приемане на много течности – вода и на храна, богата на целулоза. Препоръчват се пълнозърнести храни, трици, пресни плодове и зеленчуци. Да не се приема рициново масло и билката сена.
➡ Не пропускайте обстоятелството, че констипацията може да се дължи на паразити, хормонални смущения, дехидратация, психо-емоционални състояния и нервни разстройства. А може и да е проблем с изхождането на чужди непознати места.

🔹 Има хора, при които задържането при изпразването на червата е признак на гняв, напрежение или друг емоционален стрес. Обикновено ние търсим привидно причинните взаимовръзки на функционално равнище. Очевидно те винаги могат да се намерят, без някой да отрича тяхното съществуване. Има теория, която би могла да хвърли светлина върху този процес, но нейните лъчи отдавна са озарили умовете на някои автори и са проникнали в древните учения. Става дума за времето на възникване на симптома, точният момент, в който той се проявява може да ни даде съществена информация за проблемната сфера, която се изразява чрез него. Въпреки вярването, че първо трябва да се съобразим с външните събития, бих изразила солидарност с мнението на Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, че ние трябва преди всичко да вземем под внимание вътрешните процеси. ,,Какви мисли, теми и фантазии са ни вълнували в момента, в който се е появил симптомът? В какво настроение сме били? Настъпили ли са някакви промени в живота ни, узнали ли сме някакви новини? При това нерядко именно събитията, окачествявани като незначителни и маловажни, в действителност са се оказвали решаващи. Тъй като в симптома се проявява една потисната област, всички свързани с това събития също се „потискат“ и съответно се подценяват.”

Симптомът обикновено ни помага да поправим ,,счупеното гърне” и често се проявява като коректор, за да ни накара да се съобразим с него. Спортистът ще бъде принуден да остане в неподвижност, на преумореният ще се наложи да почива дълго, на общителният му се отнема възможността да общува. Така се проявяват симптомите, за да ни вкарат в криза, от която да излезем по-осъзнати. Общо взето как стои въпросът със запека. И при него, както и при диарията централната тема е ,,освобождаване”. Тази потребност на психически план да се освободим от ненужното и излишното, излиза на преден план и ни провокира да помислим, какво не желаем да пуснем да си тръгне от нас.

,,Общо взето, това не са големите неща в живота, защото с тях човек обикновено се занимава съзнателно. Дребните, безобидни неща от всекидневието обаче често отприщват потисканите проблемни сфери. Остри симптоми като настинка, гадене, стомашно разстройство, киселини, главоболие, наранявания и други подобни се проявяват много точно във времето… Зададем ли си сами въпроса за взаимовръзката, добре е да се вгледаме внимателно в първата, спонтанно възникнала идея, а не да я отхвърлим набързо като несъществена.”

Търсенето на проблема не бива да се отхвърля. Ако ние преодолеем запека, но не сме разрешили вътрешния конфликт, той ще избие под друга форма на друго място и ще продължи да ни натрапва присъствието си. Ще кашляме например, белите дробове са свързани по енергиен път с дебелото черво. Кашлицата също е симптом на изчистване, на изхвърляне на токсините от тялото. И той няма да бъде отстранен, докато не разрешим основния проблем. Всеки проблем може да ескалира чрез различни органи, системи и тъкани. Това, което задържаме така упорито, ще избие като обрив по кожата, за да ни покаже отново, че ние трябва да се изчистим, да се освободим. Кожата изпълнява секреторна функция, чрез нея се извършва потоотделянето, което помага да се очисти организма, от това, което не е излязло, чрез отделителната система. А тя като орган също е свързана и пряко се контролира от белите дробове.

Помислете за причината, предизвикала запека, потърсете я в спонтанно породилата се мисъл. Не е задължително това да е мащабна идея, която занимава съзнанието Ви. Ако се обърнем към авторите на подобни материали, ще се натъкнем на сходни примери. Сякаш те следват същата логика. ,,Например проблемът, свързан с това, че даден човек е подложен на стрес, може да се прояви както във вид на високо кръвно налягане, повишен мускулен тонус, повишено налягане на очните дъна (глаукома) или абсцес, така и в поведението му, ориентирано към стимулиране на стрес у други хора.”

Иначе на физическо ниво, ние можем да се справим с проблема запек. Но можем и да разсъждаваме върху него, за да решим вътрешните си проблеми.
По различният поглед към този проблем би изглеждал също и така: ,,Запекът се дължи на малко или никаква любов и на недоимък на вода в кръвта. Когато чувствата са топли, краката, ръцете и цялото тяло са топли, човек е бодър и разположен” – казва учителят Дънов.

На кои сигнали на тялото си струва да обърнем внимание?

Първо нека да проследим как протичат измененията в организма и по какъв начин се проявяват. Продължителното стоене води до болки в гърба и изменения на гръбначния стълб, от които се нарушава ,,функцията на кожата, изведнъж отслабва активността на бъбреците и черния дроб, а в резултат намалява чревната функция, появява се запек, който води до слабост или…”. В организма могат да се развият различни субективни симптоми, като студени крайници например, които постепенно отслабват функцията на белия дроб, сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците. Запек и болки в тила предизвикват и токсините, които се натрупват в дебелото черво и не могат да се изхвърлят навреме. В неизпразнените черва остават отрови, които се натрупват в кръвта и нанасят вреда на останалите органи, включително на главния мозък. Възможно е и температурата да се покачи при периодично запичане, а с изпразването на червата покачването изчезва.

Белият дроб и кожата са в много тясна връзка, при това и двата органа са дихателни, защото кожата е определена като вторият дихателен орган на тялото. Чрез нея човек диша, а запушените пори могат да предизвикат задух. Вероятно ще се запитате каква е връзката със запека? Има едно правило – има ли белодробен проблем, човек трябва да се запита има ли запек. Това правило е валидно за много заболявания и здравословни неразположения, защото важността на добрата перисталтика е от първостепенно значение. Тези, които са запознати с енергийното устройство на тялото добре знаят, че енергията от дебелото черво постъпва в белите дробове и тези два органа си кореспондират много пряко и са в тясна зависимост. Често пъти при белодробни заболявания се търси връзката с дебелото черво. Когато има излишна енергия в дебелото черво, тогава говорим за синдрома на горещина, който почти винаги се съпътства със запек, а това съчетание предизвиква задъхване, понеже жизнената енергия на белите дробове е възпрепятствана и не може да се придвижва надолу. Неправилното дишане също води до запек, но и до преждевременно остаряване и много заболявания.

Обикновено човек тръгва да лекува например артрита си, без да осъзнава, че  първоизточникът за появата му са нарушените функции на стомашно-чревния тракт. Стомашно-чревната флора е много важна за всички дейности на тялото – особено за ендокринната система, емоциите и имунната система. Най-сложно е лечението на черния дроб, защото преди той да заболее са засегнати други органи и системи. Следователно за много болести, бих казала за повечето, причината се крие в неправилното хранене. Лечението на запека е важно, за да ни предпази от по-опасните последици.

Безспорно е, страдащите от запек, често имат здравословни проблеми или са жертви на различни заболявания. Сред тях се очертават и нервното изтощение, нервните разстройства и кожните болести. В резултат на запека кожата пожълтява, побледнява, изпълва се със значително количество черве­ни кръвни клетки и съединения на железния окис.

Сега идва ред да разкрием пряката връзка между запека и пъпките и сърбежите по кожата. Когато се стигне до това неприятно запечено състояние, по всяка вероятност балансът на чревната микрофлора флора е нарушен. В червата се образуват токсини, които не могат да бъдат своевременно отделени от тялото. Тези процеси биха могли да бъдат разбрани правилно и избегнати своевременно с помощта на един единствен ключ – да си осигурим добре регулирана чревна перисталтика по естествен начин. Балансираната чревна флора е най-желаното състояние за доброто здраве и самочувствие. Не е нужно да се казва, че това ще ни осигури чиста и гладка кожа, без проблеми по нея.

Има смисъл да се помисли по въпроса за хронична констипация? Дебелото черво е орган, който се грижи за отстраняването и освобождаването, но когато те споходи запек, ти се затваряш за новите идеи и не желаеш да приемеш новото. Запекът е свързан с вземането и даването, подсказва, че човек не е склонен много да дава, по-скоро иска да задържа всичко за себе си.         

Настоящата публикация не е повод за поставяне на диагноза. Тя има информативен характер. При проблеми се консултирайте с медицински специалист.