Проблемът: Белият ориз, особено когато е току-що сготвен и горещ, има висок гликимичен индекс /ГИ/. Това води до бърз скок на кръвната захар.

Решението е охлаждане: Точно както при картофите, охлаждането на сварения ориз (например ориз, приготвен ден по-рано и съхраняван в хладилник 12-24 часа) води до образуването на резистентно нишесте. Това намалява ГИ и прави ориза много по-подходящ за диабетици.

Устойчивото нишесте е вид нишесте, което не се разгражда напълно и не се абсорбира в стомаха или тънките черва, подобно на диетичните фибри. Вместо това, то преминава директно към дебелото черво, където се ферментира от полезните чревни бактерии.

Как се образува? Когато оризът се свари, нишестето в него се желатинизира. След това, при охлаждане (особено в хладилник), протича процес, наречен ретроградация. По време на този процес, нишестените полизахариди (амилоза и амилопектин) променят своята структура и стават по-устойчиви на храносмилане.

Ползи за здравето: Устойчивото нишесте има редица ползи за здравето, включително:

  • Увеличава чувството за ситост: Може да допринесе за по-дълго усещане за ситост, което е полезно за контрол на теглото.

Повторно затопляне: Дори и да затоплите охладения ориз отново (за предпочитане на по-ниска температура), голяма част от образуваното устойчиво нишесте се запазва.

Така че, консумирането на предварително сварен и охладен ориз е добър начин да увеличите приема на устойчиво нишесте и да се възползвате от неговите здравословни ползи.

Допълнителни съвети: Замяната на белия ориз с кафяв или див ориз е по-добра стратегия, тъй като те имат по-високо съдържание на фибри и съответно по-нисък ГИ по принцип.

Литературни източници:

Вашият коментар